ВРАТИТЕ


Вратите, пътните врати 
            на старите прогнили къщи 
вий ги познавате, нали, 
            от толкоз минали години; 
те с шум закрехнати назад, 
            когато вечер се завръщате, 
ви сторват път и сякаш казват 
            - Минете, моля господине!

Те имат странни гласове 
            и в делник, и в неделя - всекога, 
от сутрин чак до вечерта 
            те пеят със уста раззината, 
когато ги отваряте 
            и ги затваряте полека 
о, тези гласове и песни, 
           познати още от детинство!


Вратите, мокрени от дъжд, 
           изгнили от вода и зима, 
гризат ги червеи безброй 
           и ги оглождват ветровете; 
вратите с хиляди резби - 
           цветя и знакове без име - 
със гвоздеи, халки и скоби, 
           с ръждата като кръв по тях.


А снощи с всичата си мощ 
           развързаната буря в мрака 
ги блъсна като стенолом 
           и се разпериха вратите, 
и цяла нощ до сутринта 
           безспир се удряха и тракаха 
като криле на черна птица, 
           ранена смъртно в мрачините.


Вратите, вашите врати 
           напразно вие ги заключвате. 
Вий няма никога, уви, 
           да бъдете зад тях спокойни. 
Когато вслушва се нощта 
           и вият сепнатите кучета, 
не могат те да ви запазят 
           от Нея - вечната разбойница.


1925 г.